"Диагностика на кармата" - част 3-та

"Диагностика на кармата" - част 3-та

Продължение на разговор с читател, вдъхновен от книгата на Сергей Лазарев "Диагностика на кармата" - част 3-та

Читател - А какво е бъдещето? Говорихме за  прилепването към него. В четвъртата част става ли дума за това?

Astrolife - Оказа се, че бъдещето не са само целите, задачите, принципите, надеждите. Бъдещето – влизат и идеалите, духовността, благородството, нравствеността, почтеността, справедливостта. Повтарям: вкопчването в бъдещето погубва човека. Загубата на бъдещето, логично и за нас, е смърт. Раковите заболявания възникват, когато то е затворено. Човек, който вътрешно не може да приеме, да прости предателството, непочтеността, несправедливостта, краха на идеалите си, поругаване на  духовността, които са елементите на бъдещето, върви към тежки заболявания и смърт.

В книгата се разглежда и един много интересен въпрос и сигурно ще бъдете разочаровани, ако не ви запозная с него, тъй като вълнува голяма част от нас - любовните триъгълници. В предишни части споменах, че те също не са възникнали случайно и имат пречистваща задача. Това на практика е част от предателството, оскърбяването, унижението, което лекува ревността. Ако издържите, се пречиствате и стабилизирате живота си. Ако ли не - умирате, но ако случайно останете живи, настъпва пълна разруха в личният ви живот, което не е много по-различно от смъртта, но все пак е за предпочитане. Липсата на семейство, болестите или любовният триъгълник /който съм сигурна, че е правоъгълен и важи теоремата, всеки прав ъгъл си е прав сам за себе си/, в който трябва да проявите много любов към всяка от жените /разглеждам мъжката камбанария/. Да припкате като заек между катетите, да се измъчвате - това също пречиства душата ви /като оставям на вас да решите дали е сладко пречистване или не/. Ако не дадете на някой от участниците в триъгълника достатъчно любов, те си запазват правото да ви тормозят с ревността си и тогава пак ще боледувате. Триъгълникът е полезен за всички потърпевши, защото пречиства душата на всеки един от тримата. Но има и едно предимство: извънбрачните деца са със значително по-големи шансове да бъдат талантливи, защото се раждат в ситуация на унизени човешки ценности. Разбира се, при условие, че майката правилно да се отнася към това. С други думи - ако не й пука от съседите. Ако детето се ражда  от майка с ревнива душа, млякото й спира /ще ви дам за пример Крали Марко, който е кърмен до три години, явно майка му не са я вълнували подобни нездрави чувства./ Тука искам да спомена за близнаците. Те не са без основание родени двама. Тава са най-често души, чието его и значимост в предишен живот е било много високо и сега не се раждат сами, за да свикнат още от ембрионално състояние да се съобразяват с другите. Представете си тризнаците и повече знаци, какви души в миналото си са имали… Това е изпитание и за родителите. Те трябва едновременно да даряват любов на няколко въртошишника, които те дърпат от всички посоки. Самият Лазарев си признава, че е имал сестра-близначка. Той не крие негативните страни от характера си. Споделя, че също работи върху себе си, както препоръчва на всички. Освен това със задоволство отбелязва, че е много висок. Ниските хора в минали животи са били много високомерни и сега, ако им се даде височина има опасност да се стимулира отново тази черта и за това им се дава нисък ръст. Сега си обясняваме джуджетата каква карма имат от минали животи. Явно, височината не е право пропорционална на храната в детските години, за сведение на майки и баби.

Читател - Миналият път ни разказа схващането на Лазарев за храненето, споменава ли нещо за пиенето?

Astrolife - Много интересни съвети Лазарев дава за пиенето. Изненадващо е, че млякото трябва да се избягва, тъй като се свързва с майката.  При пиенето му се увеличава количеството любов. Душата се отваря, ще кажете, в това няма нищо лошо, но трябва да внимаваме, защото всичко, което ядем след като сме пили мляко, става много по-значимо като информация. Месото е свързано с насилие, с убийство, със засилено его. Приемането му след като сме пили мляко, може да подейства отрицателно. Бирата също не я препоръчва /явно не е член на бирената партия/. Изобщо всичко, което се прави с мая, ревнивците по-добре да не го опитват, но и останалите не са застраховани от лошо въздействие. Не се отчайвайте, има какво да се пие - водката и коняка Лазарев препоръчва, без ограничение. Самият той, след като е изпил литър водка, а може би точно защото, е изпил литър водка, в един момент се налага да се прелее кръв на една родилка, решава да даде половин литър, тъй като неговата кръвна група се оказва подходяща. Става чудо. Ако е нямало свидетели, лекарката е щяла да мисли, че халюцинира. След като са му източили 250 грама и се колебаят дали да продължат (Лазарев настоявал да източат за всеки случай половинка),  изведнъж кръвта престава да тече и след секунди започва да се връща отново във вената. При смърт имаме нулево кръвно налягане. А това, което се случва, може да стане само при отрицателно кръвно налягане… Лекарката се хванала за главата, не пише дали е започнала и да си скубе косата, но не посмяла да прелее кръвта.  Не забравяте, че е станало, когато е изпил един литър водка. След което, без нищо да му има отива да си допие, но няма подробности за останалото количество.

В четвърта част на “Диагностика на кармата” още веднъж ни се припомня как дяволът е станал ангел. Той е решил, че висша цел е не любовта към Бога, а личната му воля и желания, собствените му цели и принципи, собственото му съвършенство и интелект. Неспособност да приеме унижението на своята воля и своите желания, крахът на надеждите и идеалите, неуспехът, измамата. Това, което ние виждаме непрекъснато край себе си. Тъй като човечеството се намира в критична ситуация /по това определение като гледам, обществото ни е дявол до дяволица/. Носителите на тези най - опасни тенденции в близко бъдеще ще бъдат ограничавани все по-силно. Или човекът ще се промени и не подкрепя тази тенденция, или той изчезва от лицето на Земята заедно с тази тенденция. / ова не е заплаха, просто се оказа, че нямаме избор. В предишните части ви споменах, че летвата е сложена и тя действа/. В скоро време човечеството го очакват значително по-големи възможности и развитие в значително по-голям мащаб на човешките ценности /това е може би наградата за тези, които все пак са издържали изпитанието/, но притежаването им е възможно само при значително по-голямо количество любов в душите на всички хора. Човечеството или доброволно ще се устремява към Бога, ще трупа любов, ще намалява зависимостта от предишните ценности, или мащабите на принудителното пречистване рязко ще нарастват /това е положението, за съжаление мърдане няма/. Пречистването може да се изрази в катаклизми, войни, болести, пандемии, спадане на нравственото, културно и духовно равнище в целият свят. И все пак всичко си остава лично решение. Никой за нищо не ни принуждава, а  старите хора са казали: “Кой каквото прави - за себе си го прави”. 

Стигнахме до една много интересна тема, която Лазарев е включил своята “Диагностика на кармата”. Това са бойните изкуства.

Читател - Не идва ли малко встрани от това, което досега ни запознаваше?

Може би, наистина ще си кажете, че няма нищо общо с досега разглежданите теми, но това е само на пръв поглед. Когато стигнах до главата “Бойни изкуства” предположих, че за мен това ще е безинтересно, но тъй като не прескачам текст от книга с досада продължих, за което сега не съжалявам. От Лазарев разбрах, че бойните изкуства не са само нападение и самоотбрана, което бяха за мен, а може би и за доста други хора. Нападение и самоотбрана - да така е, но само на повърхността. Оказа се, че те имат дълбока философия, която аз разбира се, не бих могла да ви я обясня цялата. Ще ви я представя най - бегло, но надявам се съществено. Разликата в стиловете и школите на бойните изкуства в Ориента се е състояла в философските възгледи. Колкото по-силен бил стремежът на човек за опознаване на света чрез религията, философията и обобщаване  им, толкова по-висока степен той и учениците му достигат в бойните изкуства. За това най - добрите школи са към тибетските манастири /ние преди няколко месеца бяхме свидетели на уменията на монасите от 8 до 80 г. от манастира Шаон Ли/. В манастирите, били практикувани уникални техники за духовно и физическо развиване. Най - важното остава отново стремежът за не отделянето на духовното познание за света от физическото. Интересното е, че без постоянни духовни практики бойните изкуства се израждат. Предпоставка за победа в тяхното учение има този, който бил преминал обреда на умирането и смъртта  /противника също не е без подготовка в това отношение, стига да не съм аз, и  може би побеждава, този който е по-умрял, но все пак не трябва да се проснете, както ако наблизо има мечка стръвница, а трябва вътрешно да сте умряли. Пак ще повторя, какво е да си умрял: да нямаш претенции, гордост, осъждане, нетърпение, високо его и т. н/.  Мнозина учители в Тибет за няколко години превръщали постъпилите ученици в роби /въпреки,че робовладелският строй векове е зад гърба ни/ , докато техният Аз не се стопявал и не достигне до желанието да се съедини с Висшето Аз. В Тибетските манастири един от изпитите за постъпване в школата бил: преподавателят неочаквано с все сила удрял кандидата по лицето. Ако ученикът падал в безсъзнание  /и след като го свестят още има желание/ го приемат. Ако останел прав - отпадал. При задържалият се, ориентацията към собственото Аз и защита на собственото его е прекалено силна /което не му позволявало да падне/ такъв човек не е подходящ за обучение. Една от демонстрациите в тези школи била: един от учителите вземал супена лъжица, в която било сложено яйце /за тези, които искат да пробват не е пояснено сурово, рохко или твърдо сварено, но може би трябва да пробваме първоначално с дървено/ държал го в едната ръка и минавал през непрекъснато нападащи го ученици. Пояснявам: в едната ръка държи лъжицата с яйцето, което не е залепено, а с другата ръка отблъсква нападащи ученици, на които сега им е паднало да го ударят легално и въпреки всичко яйцето не падало… Това може да постигне само човек, за когото ударите, отбраната и нападението веднъж завинаги са престанали да бъдат цел. Яйцето можело да се задържи в лъжицата само при изключителна вътрешна стабилност /или добро лепило/. Най- важното в бойните изкуства не са ударите, атаката и защитата, а разпознаването и контролът на движенията и ситуация в самото начало или дори преди възникването й. Има една поговорка: "какво прави нинджата, когато усети опасност? - Не излиза от дома си". Тази поговорка, колкото и външно да изглежда комично е вярна. Учудващо е, че техниката на ударите, нападенията независимо от цялото й съвършенство в изкуството на нинджите е на последно място. За да разберете, че все пак не са страхливци ще ви кажа, че след определени тренировки те са в състояние да погледнат човек в очите и да парализира волята му. Един от изпитите накрая /може би нещо като матура/ бил, не да се бият или да се защитават, а завършващият трябвало да влезне в клетката на гладен тигър и гледайки го в очите или да го преспи, или компромисно да го накара да отстъпи. /Мисля, че японците имаха поговорка: най - добре спечелената война е тази, която не е започвала/.                                                                     

Читател - Някои интересни съвети дава ли ни Лазарев в книгата си?

Astrolife - Да, искам да обърна внимание на един много важен въпрос. Как и кога трябва да се помага. Много хора съм чувала да казват: ”Аз толкова много направих за него, той как ми се отблагодари”… евреите като по-мъдри дори и поговорка са си измислили за случая - “Няма ненаказано добро”, заявяват твърдо и категорично. Тава е вярно, помощта се обръща към нас, ако е неправилно поднесена. Лекарите са с най- хуманната професия и общоприето е да се смята, че това са хората, които най-много помагат и съответно получават най - голяма благодарност /понякога  материална, понякога само на думи/, би трябвало тази любов на толкова много пациенти, ако не им удължава живота, поне място в рая да им запази. Изненадващо е, че точно лекарите живеят статистически по-малко от другите професии. Те приемат част от кармата на пациентите и за това много от тях умират от тясната си специалност. /Дори д-р Бернарт, присадил първото в света сърце, преди два месеца умря от сърце, а колко здрави сърца можеше да си присади/… В някои от предишните части споменах, че при състрадание можеш да привлечеш същата ситуация. Така става и с лекарите. Няма да се връщам вече обясних, че не трябва да си коравосърдечен, но и как трябва да съчувстваш на потърпевшите. Аналогично, може да се случи и с вас при всяка ситуация, не само при болест. Така че, когато давате съвет не настоявайте, оставяйте на човек правото на избор. Ако съветът е неправилен, негово е решението дали да го изпълни или не, той носи отговорност, а не вие. Ако съветът ви е прекалено строг, вие ще плащате за неправилното му поведение. Много е важно с каква мотивация помагате на другите. Ако в основата на помощта ви е любов, не носите отговорност от резултата. Ако в основата вие е духовността, нравствеността, идеалите, възниква зависимост и съответно става възможно прехвърляне на “мръсотия” към вас. 

Читател - А как да се определи в кой случай се помага нравствено и кога от любов?

Astrolife - Нравствеността се основава на принципа ”ти на мене, аз на тебе” т. е танто за кукуриго. Нравствеността поставя хората и поведението им в зависимост един от друг. Ако единият от двамата в моралните взаимоотношение предаде другия, се поражда агресия, като противодействие на предателството. За разлика от нравствеността и морала, любовта не може да бъде предадена и унизена, за това вече сме говорили. Ако помощта е от любов, вие не сте прилепнал към нея, тя не е натрапване, няма да се ядосвате ако бъде отхвърлена, или се възползват користно от нея, така желанието ви да помогнете няма да навреди нито на вас, нито на другите. В помощта не бива да се очаква нито материална, нито духовна благодарност. Така няма да търсите сметка с какво отговарят на вашето добро.

Читател - Искам да те попитам как става остаряването? Предполагам, много читатели ще им е интересно от езотерична гледна точка, какво е то?

Astrolife - Като деца, в душите ни има много любов към Бога и към всичките му проявления. Всяко събитие остава следа и ни обогатява. С годините губим запасите си от любов и емоционалната ни памет отслабва. Когато в живота ни се случи нещо, ние живеем чрез взаимодействието с него и чрез опита от минали събития. Дължината на живота ни не се определя от преживените години, а от богатството на чувствата, които сме изпитали през него. Всяка ситуация е като цвете. Пчелата каца, събира нектар, от който да направи мед, а следващото цвете може да е без нектар. И ние така можем да живеем цял живот без да изпитаме нито едно силно и дълбоко чувство и тогава няма значение, колко години сме живели. А може и за 30- 40 г. да изживеем живот, равняващ се на няколкостотин години. Ако при всяка ситуация успеем да запазим любовта, завинаги ще помним и най- мъничкият оттенък на чувствата си, но ако я потиснем, загиват чувства и всичко изчезва в пустота. Тава е остаряването и склерозирането. Изчерпването на  всички видове любов в живота ни.

Читател - Но все пак, ако човек стриктно спазва 10-те Божи заповеди и всичко останало, може ли да се предпази от остаряване и болести?

Astrolife - Човек, който стриктно спазва 10-те Божи заповеди, но които не започват с любовта към Бога, като висша ценност и висше щастие. Да, ще натрупва духовност безспорно, но процесите на деградация рано или късно ще победят. Получава се своего рода сатанински светец. Човек, който не е преодолял удара по висшите си нравствени ценности и е проявил агресия по отношения на околният свят, на обществото или самия себе си, не може да се наслаждава на ценностите на единното общочовешко съзнание. Нисшият духом по-лесно понася подобни удари. За това в Библията се казва: “Блажени са нисшите духом”. Подлеците, негодниците, аморалните типове по-лесно могат да запазят в душата си любовта отколкото тези, които са твърдо устремени към нравствеността, реда и идеалите т.е. прилепнали към духовното. Тъкмо с това е свързан най- вероятно, внезапният крах на старите представи за морал и нравственост в целия свят през последното десетилетие. Бунта към морала чрез сексуалната революция завърши със СПИН, т.е. отричането на висшите форми на морала. Любовта може да живее без морал, но моралът без любов не може.

Когато измират някакви организми, когато изчезва даден вид, това става незабележимо. Животните продължават живота си, хранят се, размножават се, борят се за територии, но във финият план вече ги няма. Но те продължават да живеят и не могат да видят надвисналата опасност. Хората с нищо не се различават от тях. Първоначално се забавя главната функция – продължаването на рода, например 30г. в мащаба на вечността са нищо. Човечеството прилича на еквиливрист, който си е вървял най - спокойно по шосето, после е стъпил на тънката тел и продължава да върви, без обаче да забелязва, унесъл се в свои мисли, че вече не върви по земята, а над бездната. Лазарев въпреки всичко е оптимист и вярва, че човечеството ще оцелее. Но каква цена ще платим всички за това - не знае. Ние, това не сме само хората. Това са животните, които избиваме, горите, които опожаряваме, реките, които замърсяваме. А да запазим на Земята  изчезващите хора, животни, растения, трябва всяка секунда да запазваме в душите си любовта към всичко и да я увеличаваме.

Читател - Струва ми се, че вече сме към края на системата на Лазарев. Остана ни само 5-та и 6-та част.

Astrolife - Да, така е. Останаха наистина още две части от системата на Лазарев. Днес ще ви запозная накратко с най - интересното от 5та част.Тя е замислена изцяло като отговор на въпроси на пациенти. Някои са за болести, други за съдбата. Трети за бъдещето на човечеството, за тълкуване на библията, за домашните любимци и т. н. Всеки може да намери отговор на въпрос, който интересува и него. В оригиналната 5-та част на руски има един пример, който не зная по каква причина не е включен в българската 5та част, но аз ще ви го разкажа защото мисля, че точно от него не бих могла да ви лиша:

Един приятел на Лазарев имал намерението да се разхожда с яхта из южните морета и го попитал как стои въпроса с акулите. Лазарев му отговорил, да не се притеснява, тъй като акула не напада човек дори в обикновена лодка /иначе нямаше да имаме шедьовъра на Хемингуей “Старецът и морето” тъй като прототипа на героя щеше да бъде изяден/.  Приятеля му се успокоил и си заминал. След известно време случайно на Лазарев му попада списание, със снимка на дете, което в лодка е нападнато от разхождаща се наблизо акула. Станало му интересно имайки предвид горното твърдение, решил да провери на полево ниво, що за акула е това. Поглежда полето на детето и установява, че подсъзнателната му агресия е 700 единици при 100 горна граница. Но това не е всичко, до тази снимка имало и друга, двама мъже, на палуба на яхта. Единият също бил нападнат от акула. Когато проверява подсъзнателната агресия на потърпевшият, тя също се била 700 единици /оказа се доста разпространено и опасно число за агресия/ . В момента, в който мъжът усетил захапката на акулата, огледал се, видял по двата реда горни и долни зъби и разбрал, че спасение няма, започнал да прощава на жена си, на тъща си, на шефа си, на правителството, на 4-те годишни времена… агресията му пада до точката на замръзването. И цитирам “на акулата й се догадило от човек без агресия, изплюла го и засрамено си тръгнала”. Човекът оживял, е наистина бил малко понахапан, но това са подробности. Блаватска пише още в по-миналият век, че човек може да си промени съдбата докато щракне с пръсти, случаят е доказателство, че е важало и за миналият век, а сигурна съм, че и за настоящият нещата не са се променили. Животните усещат агресията. Куче може да те ухапе само, ако си вътрешно агресивен, осата също, змията и тя. И хора и животни реагират на вътрешната ти същност.  Поведението им е такова, каквото ти излъчваш. От тук следва и извода, една жена се определя, че е дама не по това какво тя говори или мисли за себе си, а по това как мъжете се отнасят към нея /те ни заместват акулите в обществото/

Увеличаването на подсъзнателната агресия е опасна не само като реакция на хора и животни, но ако те са по-нечувствителни и не я забелязват, ние си реагираме сами на нея. Всеки човек има своя представа за щастието, за едни то е парите, за друг - жените, за трети - колите. Нещо обаче все пак трябва да обединява хората. Човек изпитва състояние на щастие не когато се удовлетворят материалните му представи, а когато в душата му се увеличава любовта. Психологията не може да обясни случаи, когато човек в службата му потръгва, спечелва много пари и изведнъж се самоубива той или детето му. Би трябвало положителните емоции да укрепват здравето и живота на човека. Материалният вид щастие може да убие много по-бързо от неприятностите. Многото пари и големите материални блага могат рязко да засилят зависимостта на човек от тях. Избухва подсъзнателна агресия и количеството на любовта в душата намалява. На фона на струпалото се благополучие, човек се чувства дълбоко нещастен. Самоубийството в този случай представлява подсъзнателен опит да се прекрати процеса на разпадане на любовта в душата.   

Читятел - Изводът какъв е тогава, че не трябва да се стремим към нищо материално ли?

Astrolife - Това не е вярно. Желанието за човешко щастие и материално благополучие не е грях. Желанието за постигане на повече от другите е естествено. Но ако се стремите към нещо, за да унизите някого, да отмъстите на някого, с други думи да натриете носа на някого, в желанията ви отвътре се крие агресия по отношение на любовта и хората, това е прилепване към мечти, планове, цели и бъдеще. В такъв случай бъдещето се затваря и няма да ви позволят да го постигнете, или ако това се случи, може да загубите след известно време здравето и живота на вас или на децата ви. Не разбирайте погрешно космическите закони, чистотата на душата се определя не от силата и количеството на мъките, страданията и несгодите, а от концентрацията върху Божествената любов и на стремежа към нея. Ако можете да я постигнете и без удари през пръстите няма да имате нужда от тях. Истинското щастие никога не може да бъде отвън, тъй като ние губим всичко, което не е вътре в нас. А за съжаление миналото никъде не е отива, то ни държи здраво.

Читател - Много се изненадах за становището на Лазарев за помощта. Аз лично мислих, че колкото повече помагаме, толкова повече си спасяваме душата. Оказа се,че не е точно така. Развива ли тази тема отново в 5-тата част?

Astrolife - Духовността обединява хората и ги кара да си помагат един друг. Това е прекрасно. Винаги има граница, зад която започва обратният ефект. Ако помагаме на човек да стане, когато е паднал - това е помощ, ако продължаваме да го подкрепяме, когато е станал и тръгнал - това вече е развращаване за него, макар той да не мисли така. Вижте в природата - майката орлица, метафора за грижовна майка - когато орлетата пораснат и разперят крилца ги изхвърля едно по едно сама от гнездото / и нямаме информация дали се допитва до орела/. Наистина някои могат и да се пребият, но ако почака още малко, нито едно от тях не би се научило да лети и всичките биха загинали /ние сме от другият вид орлици-майки да не би някое да се пребие от преждевременното изхвърляне, погубваме всички/.  Без състрадание и помощ към ближния, човек не е човек, но ако това състрадание навлиза навътре започва да пречи на душата на този, на когото съчувстваме, тъй като закрива личната му отговорност към Бога, оттам и пречим на кармата му.`

Читател - Някой друг интересен въпрос, който задават на Лазарев?

Astrolife - По-голяма част от въпросите са много интересни. Отговаря например на въпрос, които ми задават и мои познати, как да простим когато от вътре не ни идва? Това е не само да кажеш прощавам ти, а вътрешен процес и честни хора, които не са го постигнали не могат да го направят. Нека припомним защо ни е прошката.  Защо ни наказват и се разболяваме, когато се обиждаме. Не стига, че се чувстваме обидени, а от горе на това с инфаркт или най-малкото с грип. Това в началото и на мен ми се струваше крайно несправедливо. Една едничка обида му е останал на човек за удоволствие в тези времена и от нея да трябва да се откажем. Това пак е въпрос на избор, не забравяте, че колкото повече се обиждаме на някого, толкова повече приемаме от неговата кармична мръсотия. Ще поясня - не стига това, което са ни предали майки, бащи дядовци, баби до 9-то коляно, но като се обидим взимаме кармичната мръсотия и на чужди хора, която атакува точно определени органи, сърцето и белите дробове... Връщам се отново, как да простим, за да не се разболяваме допълнително? Когато стигнете до извода, че никой не е виновен и когато разберете, че във всичко има Божествен смисъл. Все по-малко усилия ще ви трябват, за да излезе обидата от душата ви и от душите на потомците ви. Нещо повече - така, тя просто сама ще си отиде.  

Читател - Предполагам, много наши читатели се интересуват от магии, напоследък все повече се говори за тях. Застъпен ли е въпроса как да се предпазим?

Astrolife - Да, има отговор на въпрос как можем да се предпазим от нежелателно влизане в подсъзнанието ни, а това си е вид магия. Пак стигаме до любовта. Тя е ваксина против всичко. Колкото повече любов има в подсъзнанието ни, толкова сме по единни с Бога. Тогава всеки опит да ни управляват и да ни въздействат, представлява агресия срещу Бога и ако нападащият знае, че се опитва да направи магия срещу Бог, дори и атеисти не мисля, че биха посмели. Колкото по-силен е агресорът, толкова по-опасно ще бъде връщането към него. Всички магии са в нас и циганките пред Шератон са абсолютно прави, когато твърдят, че ни е направена магия, но те не допълват, че всъщност сме се самоомагьосали. Във ваша власт е да се избавите от нея.

Искам да завърша със случая, който така ме впечатлил Лазарев, че заради него е написал всичките 9 части. Учени направили експеримент с мишки. Една мишка натиска лостче и получава парченце месо. Животното веднага се ориентирало, с удоволствие притичвало, натискало лостчето и получавало пак месо. В съседната клетка обаче в този момент се намирала още една мишка с по-малък късмет, която при натискането на лостчето от първата щастлива мишка, я удряло ток. Когато щастливата мишка разбрала,че натискането на лоста дава не само лакомства за нея, но и болки на съседната мишка с по-малкият късмет дори, която не познава, тя се отказала от месото. Тава се нарича система на биологична обратна връзка. Колкото по-развита е тя в едно животно, толкова даденият биологичен вид ще оцелее в извънредни ситуации. Ние сме непрекъснато в извънредни ситуации. Защо тогава някои хора, продължават да натискат лостчетата, получавайки лакомства се правят, че не забелязват страданията на други. Извода е, че цялата страна живее с мироглед, при който практически липсва обратна връзка. Когато човек стигне мисловното ниво на опитната бяла мишка, чак тогава могат нещата да се оправят.

Читател - Като че ли превърнахме системата на Лазарев в Бразилски сериал. Но все пак стигнахме до 6 част, нали?

Astrolife - Да, наистина стигнахме до 6 -та част на системата. Днес е последното “Навлизане навътре в Диагностика на кармата” от Сергей Лазарев. Единстевената цел, която си бях поставила е, ако предизвикам интерес в някого, той сам да се опита по-подробно да я изучи. Нямам претенции никого да поучавам или да давам съвети как живее. Само излагам една цялостна система, която ме впечатли, макар и доста безапелационна, която реших да приема за себе си и наистина виждам резултатите й.

Нека да се върнем на 6-тата част. Тя се състои от обобщения и подходящи случаи от практиката му. Може би и ние трябва вече финално да обобщим нещата. Пак повтарям, основното се оказа, промяната на характера. Може 8 часа да се молим или 8 часа да медитираме и на осмият час и петата минута да прочете тази статия и да кажете: ”О, тази пък коя е, че ще ми казва как да живея. Тя толкоз много като знае, да не би да си е оправила живота…” и цялата медитация и молитва все едно не е била. Аз наистина не съм си оправила живота, но полагам усилия. Трудно ми е също като на вас, да не осъждам и да не проявявам контрол. За това съм решила през ден да го правя, примерно на всяка чифт дата, като започнах първо с един час, с два часа и т.н.. Всичко зависи от вътрешната промяна. Зная какво ще ми кажете. Общо взето в живота ни много хора са се мъчили да ни променят характера, като започнем от майките ни в детските години, минем през мъжете ни, там колкото са на брой живота ни, свекърви също, отговарящи на броя на мъжете, шефове и т.н. /и пак не сме се дали, този път изхождам от женската камбанария/. Въпросната промяна не е за удоволствие на други хора. Не се налага да се променим заради удобството, да не пречим на някого или да се парадира, че могат да ни въртят на пръста си. Всичко е свързано с нас. От това зависи здравето ни, успеха на нас и деца ни. Никой не ни принуждава, никой не ни е поставил пистолет до главата, но ако не го направим ние сами се гръмваме.  Повтарям, зная по себе си. Все си мислим, че може да ни се размине. Да му мислят съседите, за тях се отнася. Те трябва да го направят, а ние сме "света вода ненапита". Отнася се за всички ни и колкото по-рано го разберем толкова по-добре. Знам че е трудно. Човек се бои от загуба на стереотипите си повече, отколко от загубата на пари. Лазарев установява, че готовността ни да приемем пречистване чрез смъртта е 90%. Посредством болест - 80 %, а чрез обиди от хората -100% . Това означава, че сме  по-готови да умрем геройски или да боледуваме независимо от какво, но не и да ни пречистват с най - невинното. Все пак, ако решите да поработите над себе си, ще ви кажа как можете да разберете, че човек е в хармония с Космоса. Първото нещо е изказа. Колкото по-меко и добродушно говорим за себе си и другите, толкова повече се лекуваме. Колкото по-малко се опитваме да контролираме ситуацията, толкова повече се лекуваме. Омразата, обидата, презрението, раздразнението, гнева са формите за управление на другите хора. Оттук следва и извода, ако се научим да управляваме ситуацията по друг начин, примитивните, стари колкото света изпитани средства, можем да ги изхвърлим.

Читател - А как по друг начин можем да управляваме?

Astrolife - Като променяме себе си. Висшето управление на ситуацията вече знаем, се управлява чрез Божествената любов. А за да управляваме нещо, трябва да имаме пълна информация за него. Само при Божествената любов можем да получим тази абсолютна информация. Според степените, с която се увеличава Божествената любов, в нас нарастват и възможностите ни да управляваме света. Всяко събитие е свързано с цялата Вселена. Затова на външно ниво събитията се контролират леко. Но на вътрешно ниво се контролират слабо. На дълбочинно ниво, управлението на съзнанието е невъзможно и някой ако все пак се опитва да направи това, може да му струва скъпо.

Колкото и страшно да звучи, преминаването през процедурата на умирането и прощаването с всичко, което ти е скъпо, в крайна сметка е полезно, защото прочиства душата. Може би сте чували за прочутият ковчег на Сара Бернар. На 16г. се разболява от туберкулоза и лекарите й казват, че няма да живее дълго. Вярвайки на присъдата им, Сара още като момиче помолва майка си да й купи луксозен тапициран със сатен ковчег, за да не бъде погребана по бедняшки. Той стоял в средата са спалнята й, от време на време си полягвала в него да разбере как й стой, дори и често се фотографирала вътре. Тогавашните зли езици твърдели, че искала от своите интимни приятели да й правят компания в тесния сандък. Някои се колебаели, това гробищно обиталище пресеквало желанието им и напълно разбираемо. Известната артистка наричайки я “Шлагерът на Европа” умира на 78 години, погребвайки преди това по-здравите от нея. За болни от туберкулоза в средата на поминалият век си е направо за Гинес. Езотеричният смисъл на този ковчег е пречистването, което в него тя получавала макар и без да е предполагала. Може би, точно това й е удължило живота. Защото лежейки вътре, знаейки какво я очаква, според мен е невъзможно човек да не си мисли само за любов. А в любовта, понятия като връх и дъно липсват. Няма победи и поражения. Загубите и придобивките стават само като средство за приемане на Божественото в душата. Човек трябва да забрави на колко години е, как изглежда, да не си позволяваме комплекси от вида, че сме бедни, дебели, грозни или стари. Защото човек за наша радост, в никакъв случай не може да се побере между шапката и обувките си.

Читетел - Интересна е Божествената логика. Какво пише за нея в 6-тата част?

Astrolife -  Божествена логика, се различава от земната. Имаше един анекдот: "Питат: колко вида логики имаме? Отговора е математическа и женска." Оказа се, че Божествената логика, от земна гледна точка е още по абсурдна и от женската, но все пак като че ли малко по-близо e до нея. Навсякъде в Космоса чувството е първично, а ситуацията - вторична. Нашите дълбочинни емоции определят какво ще стане с нас в бъдеще. Като започнем да ги управляваме, започваме да променяме себе си, околният свят и събитията в него.

Читетел - Пример можеш ли да ни дадеш, за да стане по-ясно?

Astrolife - Да. Науката и досега не може да обясни, какво представлява хипнозата, там чувството върви преди събитието. Човек под хипноза си представя, че си е пъхнал ръката във вряла вода и по кожата му се появяват изгаряне и мехури, нищо че в момента няма дори в стаята вряла вода. Организмът реагира на чувствата по-силно, отколкото на реалният обект. Нещо повече. При определени тренировки, реалността на чувствата може да бъде по-значителна, отколкото реалността на физическият обект. Тогава започва да се губи зависимостта от обектите на материалният свят и се появява възможност с него да се прави всичко. Можеш да се поливаш със сярна киселина и нищо да ти няма. Да материализираш предмети, да се преместваш в пространството, да променяш структурата на веществата или да бягаш по вълните. Всичко това сме чували да владеят йогите, макар и в Индия да няма нито един цирк.

Следва продължение....


Още Статии

ПЛУТОН – СИЛА И МОЩ

За планетата Плутон - трансформация и сила, и мощ

ЗА СКРЪНДЗИТЕ И ПРАХОСНИЦИТЕ

Езотеричто обяснение, защо някои хора са скъперници, а други прахосници

ЗАЩО СЕ КАРАМЕ, СЪРДИМ И КАКЪВ Е КЛЮЧЪТ ЗА СДОБРЯВАНЕ

От къде идват конфликтите и как може да ги избегнем?

реклама