МОЖЕ ДА ИМА ПОПРАВИТЕЛНИ СЕСИИ

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК

На всички желая да са от отбора на победителите във войната, докато и последното вирусче си свали КОРОНКАТА, развее бяло знаме и се превърне в ДОБРО. Тогава ще викнем всички гръмко победното Ура.

Да, днес е голям празник… Ден на храбростта… честит празник на всички, които свързват името си със Св. Георги и той ги пази. 

Вече говорихме колко логики има, може би на този празник трябва да си поговорим колкото и стресиращо да е колко войни има. Толкова са много, че е невъзможно да изброя всичките, но ще направя опит… Ще започна с Пунически, Стогодишни, Троянски, Религиозни войни, Световни, Горещи, Студени, На тихият, На шумния фронт, Подмолни, Явни, Семейни, Роднински, Съседски, На таралежите, На пътя, С престъпността. Да не пропусна - Между свекърва и снаха, Между тъща и зет и на края  Световна между вирус с КОРОНА  и нас…. Не знаех как да ги подредя, по хронология или по значимост, но няма значение…. Може би последната Световна трябваше да я сложа на първо място, защото в момента е водеща…

Оказа се, че няма ден без война! Освен основната война за момента едновременно водим и няколко други на различни фронтове. Непрекъснато сме в кръгова отбрана, нападат ни от всички страни и трябва да се отбраняваме… направо рот фронт… в къщи, на работа, на пътя, на роднински сбирки, в приятелски кръг… в открит огън или в засада,  без защитни маски и шлемове…

Но да се върнем на днешната тема при Светеца, как Св. Георги побеждава във войната змея? Зная, зная на кон с копие в ръка! Какво е змеят и има ли почва у нас? Змеят е метафора на злото. Змеят е събирателен образ на всичките ни врагове взети заедно. Ужасно нещо е да се бориш със змей. От приказките знаем, за ламята Спаска, че като отрежем едната глава, от отрязаното място израстват и ти проговарят още две, а може и повече глави. Сигурно и със змея е същото. Нали са си роднини… и какво става? Змеят - злото е непобедимо…. защото е в нас… Защото ние се срещаме само със себе си и първо трябва да победим злото в себе си, за да не израснат нови глави на змея.

На празника на храбростта, не е много подходящо да говорим, за непобедим противник, но фактите в живота са си и на Гергьовден. Значи, не трябва злото да побеждаваме, а както разбрахме от Рудолф Щайнер да го превърнем в добро, което и злото очаква от нас… Нещастно зло, нещастния змей, нещастната Спаска, ако разчитат на нас да стигнат до Любовта и Бог направо им съчувствам.

Да се върнем на темата, какво е война? Това са две спорещи крайности на едно и също нещо. Ние - винаги доброто, другите винаги - злото. В крайностите няма Любов. Щом е крайност, може и крайност добро да е, няма Любов, а за крайност зло да не говорим, за това и двете категории са подвластни на дявола. А ние трябва да стигнем до Бог, който е мирът, а без любов мир е невъзможно. Дори и да си разменим местата, ние да станем зло, а другите добро пак не става… Трябва в доброто да видим злото и в злото доброто, а не да го убиваме.

Трудна задача, но трябва да я разрешим, защото това е част от матурата, а матурата както знаем нас чака. Защото тя не е на теория, а на практика. Не трябва да сме в кръгова отбрана, а да спечелим войната като превърнем злото в добро.

Да започнем с последната война. Войната с вирусът, другият път ще говорим за другите войни. Какво му е доброто на вирусът? Някои ще кажат, не само няма нещо добро, а дори е разрушително във всички посоки. Но дали е така?

Останахме в къщи и се обърнахме към себе си…. Останахме в къщи с най - големите си врагове и ги заобичахме. Останахме в къщи и си зададохме въпроса къде бъркаме. Останахме в къщи и разбрахме, че може и да сме си самодостатъчни. Останахме в къщи и разбрахме, че може да има хубави неща и в къщи. Останахме в къщи и обърнахме внимание на децата. Останахме в къщи и замириса на нещо вкусно. Останахме в къщи и въздуха на цялата земя стана друг. Останахме в къщи дори и озонова дупка се затвори! Останахме в къщи и …. 

Дали всички са разбрали? Не знам. Сигурно има и доста които не са, точно за това може да има поправителни сесии.