ЗА СКРЪНДЗИТЕ И ПРАХОСНИЦИТЕ

ЗА СКРЪНДЗИТЕ И ПРАХОСНИЦИТЕ

                               ЗА СКРЪНДЗИТЕ И ПРАХОСНИЦИТЕ

Много години ме занимаваше въпроса, защо някои хора са скръндзи, а други прахосници. Да, трябва да бъдем премерени в харчене, в ядене, пиене и всичко останало за което се сещате. С една дума – златната среда, която винаги ме е дразнила, но баланса в живота е там.

Както знаем от езотериката, основната задача на всеки човек на земята е да учи, за да служи на Бог. Всички сме посредници, между Бог и другите хора независимо дали вярваме в това… дори независимо дали вярваме, че има Бог или – Не. Бог си действа чрез нас без да ни дава отчет и ни оставя да си мислим каквото си искаме. Но за да може  Бог  да действа чрез нас, трябва да положим все пак някакви усилия. Примерно, ако Бог лекува чрез лекарите, хората решили да лекуват трябва да учат за това, ако Бог прави лекарствата чрез аптекарите, последните също трябва да учат, така е и с всяка друга професия.

Божествената информация непрекъснато ни залива, много от изобретенията Бог ги дава дори когато спим. Историята ни разказва за доста изобретатели, сънували решения на проблеми, над които дълго са си блъскали главите.

На пример Данте Алигери, получил информация в сънят си и написал безсмъртното си произведение „Божествена комедия“. Самият той твърди, че на сън с колегата си по перо Вергилий се разходили из всичките девет кръга на Ада и описал виденията в първата част на Комедията си - Ад, която звучи доста страховито. Като четох описанието на сънят му, направо замръзна кръвта  във вените ми. От друга страна се поуспокоих, защото във видените от него до тогава починали известни личности, крале, папи, кардинали и др., разпределени по кръговете, няма нито един българин… Може би Данте е попаднал в италианския ад и това не трябва да ни успокоява, защото със сигурност има български ад, който още никой не се е похвалил да е сънувал, но това не значи, че не съществува.   

Да се върнем на Бог и сънищата. Те са много, но ще се опитам да спомена най ярките и променили живота ни. Нилс Бор на сън разгадал структурата на атома. Неговият приятел Алберт Айнщайн, също на сън разбрал за връзката между пространството и времето. Може би тука нещата се предават по приятелска линия.

Още от училище знаем, че Менделеев на сън е видял периодичната система. Карл Гаус – законът за индукцията. Александър Флеминг –  пеницилинът - първият антибиотик, който спасява толкова много хора. Шлиман – на сън вижда къде се намира Троя и  доказва, че троянската война не е измислица. На сънуваното място намира накити, може би на Хубавата Елена, или на друга не толкова хубава Елена и ги подарява на съпругата си, която не се казва Елена, а София.

Енрико Ферми  през следобедната си дрямка разкрива тайните на ядреният разпад. Да… Ето защо е полезен и следобедният сън, който аз пренебрегвам, но трябва да преосмисля сиестата.

Информацията от отвъдното, която Бог праща идва по различни начини по някога буквално, понякога не толкова и дори с чувство за хумор. Елиас Хоу сънувал, че попаднал на остров с човекоядци, които го гонят да го хвърлят в казан с вряща вода, използвайки копия с отвор на върха – така му дошла идеята за иглата на шевната машина.

Има и по драстични случаи Едисон съставял списък с въпроси, на които на сън  искал да получи отговори и в повечето случаи успявал, за това имаме и електрическа крушка.

Ако се замислим всички тези хора са имали доста  сериозна подготовка в областите, в които са получили информации на сън. Борн или Айнщайн ако не бяха учили физика, или Менделеев - химия, как щяха да разберат какво сънуват. Представете си, Менделеев събуждайки се на сутринта щеше да каже на жена си – А да знаеш какви квадратчета сънувах тази нощ…   Даа, не е възможно човек да предвиди и подреди в подобна таблица елементи, открити и още не открити. Само Бог знае за тях и в каква редичка трябва да бъдат поставени.

 Да, трябва да учим продължително и старателно, за да разберем каква информация ни дава Бог, за да бъдем Негов посредник и полезни на другите.

Не мога да си представя Божествената информация, колко би струвала и как може да се плати - в евро ли, в долари ли… сега китайският юан набира скорост или в измислената валута – битпойн и да не се чудим как да платим, Бог ни е улеснил – всичко, което идва от Него е безплатно. Децата са безплатни, но издръжката им е доста скъпа. Водата е безплатна, но плащаме за пречистването и съоръженията, по които я получаваме, въздуха за сега е безплатен - още не са измислили за какво да се плаща, но само за сега… Слънцето и то – но сянката му на плажа е доста солено платена.

Добре, тогава за какво ние плащаме и за какво ни плащат на нас? Плаща се времето и усилието, което сме положили при ученето, за да може Бог да действа чрез нас. Бог лекува чрез лекарите, както П. Дънов твърди – здравето ни е безценно и никой не може да си го купи, но ние плащаме на лекарите за това, което  са учили за да ни лекуват. Професорите учат цял живот – по дълго Бог действа чрез тях, пенсионират се по късно,  логично да получават повече. Сестрите учат по малко и получават по малко, а тези, които са учили само в училище са на минималната заплата. Плаща се време -  на час, на ден, на месец, на година.

И така стигнахме до темата на нашият анализ. Да започнем с тези, на които им се свидят парите, може да ги разделим на три групи – Първата са пресметливите, вторите – скръндзи, третата – скъперниците. Представителите на първите две групи обществото може да преглътне и да погледне на тях със съчувствие, но  не така стоят нещата при третата група – скъперниците. Дори са описани и в литературата и са станали като нарицателни - примерно  Плюшкин – герой на Гогол или Дикенсовия скъперник чичо Скруч, за когото знаят и децата. Целта на изкуството  е да ни покаже какво става, когато някъде бъркаме. И от изкуството, и от живота съжаляваме тези нещастни хора, които въпреки многото парите, които имат никой не ги обича, те никого не обичат и колкото и пари да имат са б е д н и.

То езотерична гледна точка, знаем, че душите на представителите на трите групи знаят, че парите, които получават не отговаря на положените усилия, не отговарят на това, което са учили. За да печелят повече могат да си надуват печалбите, но последната дума както винаги е на Бог, който ни дава възможност да се възползваме от тези пари. Скъперниците треперят над всяка стотинка, защото знаят, че нямат  необходимото покритие и се страхуват да не ги загубят. Има и друго обяснение в езотеричен план. Ние получаваме само това, за което имаме енергия. Тези хора нямат енергията получена от ученето и труда, за да може енергия на парите да се реализира като продукт в материален план. Пари са само тези пари, които са материализирани, другите пари са абстрактни.

От другата страна на бариерата са хора, харчещите пари. Те също може да се разделят на три групи. На щедри, широкопръсти и на прахосници. Представителите на първите две групи приемаме нормално, дори искаме да сме близо до тях. Те подсъзнателно знаят, че парите, които имат са с енергийно покритие и може да си позволят да ги харчат с удоволствие, защото ще получат още.

Не така стоят нещата с прахосниците. По рядко има прахосник на пари спечелени със собствен труд. В повечето случаи прахосват и разсипват, чужди пари и имоти. За това най – ярък пример за прахосник е описан в Библията - Блудният син. Това е син, който иска предварително наследството от баща си, безразсъдно пропилява всичко, стига до момент в който дори няма какво да яде, защото не заработени пари не могат да се задържат. Прахосниците също знаят, че не заслужават тези пари и искат да си отърват от тях, колкото се може по бързо, харчейки ги по някога по абсурден начин.

Ще кажете, че познавате  прахосници и на собствени пари. Да има и такива, това са хора получили пари в голямо количество, които не отговарят на положеният труд и учене. Повечето високо заплатени артисти и музиканти с баснословни хонорари са наркомани, алкохолици или пристрастени към хазарта, защото парите, които получават не отговарят на ученето и положените усилия, подсъзнателно го знаят и искат да се отърват от тях. Мога да изброя много извести имена и Ерик Клептън, и Ейми Уайнхаус, това може да прочетем и в наскоро излязлата книга на Матю Пери. Някои дори завършват доста трагично.

Да, ще попитате, а тези, които смятат, че са полагали необходимите усилия, а не получават според тях заслуженото, как се обяснява това?  Това са хора, които от знанията им е скочила гордостта, т.е смятат, че им се плаща за това, което те правят без намесата на Бог и тогава парите, които получават ще навредят на душата им и Бог им затваря  възможности, като по този начин им спасява живота. Може би, ако Бог беше затворил възможностите на Матю Пери или на Ейми - щяха още да са живи…

Как да не станем чичо Скруч или децата ни Будни синове? Трудно ще станем чичо Скруч, ако учим през целият си живот и знаем, че Бог действа чрез нас, тогава ще имаме точно толкова пари, колкото енергия от ученето и положения ни труд и спокойно може да си харчим парите, защото имаме енергия за материалното им изражение.

А как да сме сигурни, че децата ни няма да разпилеят това, което им оставим? Ако спечеленото от нас е с честен труд и изпълнен с енергията на знанието ни и сме възпитали децата си в духовните ценности – няма такава опасност. В тази посока е и тълкуванието на Р. Щайнер за завръщането на Блудния син. Завръщането е завръщане във вярата, но след като човек е разбрал, че нищо на готово и без усилие с материално изражение, не му носи удовлетворение.

Да се върнем отново на сънят на Данте. Не се изненадах, когато прочетох, че скръндзите и прахосниците са двете страни на една и съща монета, еднакво грешни и може да ги открием на едно място в Четвърти кръг на Ада. Имах намерение дори да ви цитирам стих от безсмъртното произведение, но Данте е описал въпросното място адски образно и реших да ви пощадя, за да не сънувате кошмари тази нощ.

Данте на сън посетил и Рая, написал много по малка поема за впечатленията му. Там нямало нито една скръндза или прахосник. Цялата поема е написана само любимата му Беатриче. Там видял само нея. Може би това е Рая – ЛЮБОВТА!

Чудя се, защо Данте е озаглавил въпросното произведение „Комедия“, а Бокачо по - късно прибавил „ Божествена“, и не мога да си отговоря. В Ада нищо смешно няма… Може би, страстите, заради които стигаме до Ада разсмиват Бог? Не знам, може да сънувам отговора...

Искам да завърша с една притча с неочакван край, която много ме впечатли и има връзка с края на размишленията ми.    

Защо ѝ е на Смъртта коса?

- Вие ли сте ковачът?

- Не са ли Ви учили да чукате?- грубо отговори той, леко ядосан и на себе си и на припряния клиент.

- Да чукам? Хм, не съм пробвала... - казал гласът.

Василий грабнал парцала от масата и изтривайки ръцете си бавно се обърнал, канейки се да хвърли упрек в лицето на непознатия. Но думите така и останали някъде в неговата глава, защото пред него стоял твърде необичаен клиент.

- Не бихте ли могли да ми изправите косата? - с женски, но леко хрипкав глас, попитал гостът.

- Това ли е всичко?...Край?... - въздъхнал ковачът и хвърлил парцала в ъгъла.

- Все още не.

- Какво трябва да сторя?

- Да ми изправиш косата и да я наточиш, ако е възможно.

Василий хвърлил поглед на косата. Действително по острието ѝ се забелязвали нащърбявания.

- Това добре. Но, аз какво да правя? Да се моля или да си събирам багажа?

 - Не, не съм дошла за Вас. Косата ми трябва да се поправи. Ще можете ли?

- Значи, не съм умрял? - скришом ощипвайки се, попитал ковачът.

- Не . Как се чувствате?

- Май, че нормално.

- В такъв случай, няма за какво да се безпокоите. - казала Смъртта и протегнала косата.

Вземайки я с вдървените си ръце, Василий започнал да оглежда косата от всички страни. Престъпил с омекнали колене и хванал чука.

- Заповядайте! Няма да стоите на крака. 

Смъртта кимнала и се настанила на пейката.

Василий изправил косата, доколкото било възможно, взел точилото и погледнал своята гостенка.

-  Не мога да повярвам, че държа в ръцете си предмет, с помощта на който са били отнети толкова животи! Ни едно оръжие не може да се сравни с това.

-  Как мислиш, колко човека съм убила? - просъскала през зъби тя.

-  Не зная... - забил поглед в пода, отговорил Василий. 

- Аз хора никога не съм убивала. Защо да го правя,  вие сами прекрасно се справяте с тази мисия? Сами се убивате един друг. Можете да убивате от злоба и ненавист, можете да убивате даже просто така, за развлечение. А, ако това ви е малко, си устройвате войни и се избивате със стотици и хиляди. И, знаеш ли кое е най-противното във всичко? Вие дори не си го признавате. По ви е лесно да обвините мен. - Смъртта за малко замълчала. - Знаеш ли каква бях преди? Бях красива девойка, посрещах душите на хората с цветя и ги съпровождах до местата, където им беше отредено да бъдат. Усмихвах им се и им помагах да забравят това, което се беше случило с тях. Това беше много отдавна. Погледни в какво се превърнах.  И, знаеш ли защо? Вие ме направихте такава! Аз видях как майка убива децата си, видях как брат убива брата си, видях как за един ден човек може да убие сто, двеста, триста човека. Гледах това и плачех

Очите на Смъртта заблестели.

- Смених прекрасната си рокля с тези черни дрехи, за да не се вижда по тях кръвта на хората, които съпровождах. Сложих си качулката, за да не виждат хората сълзите ми. Вие ме превърнахте в чудовище. А после ме обвинихте във всички грехове. Аз ви показвам пътя, не ви убивам. Дай ми сега косата!

Смъртта дръпнала косата от ръцете на Василий и се отправила към изхода.

-Защо ви е тогава коса?

Спирайки се до вратата, но без да се обръща - отговорила.

- Пътят към Рая... отдавна е обрасъл с трева...

 


Още Статии

ПЛУТОН – СИЛА И МОЩ

За планетата Плутон - трансформация и сила, и мощ

ЗАЩО СЕ КАРАМЕ, СЪРДИМ И КАКЪВ Е КЛЮЧЪТ ЗА СДОБРЯВАНЕ

От къде идват конфликтите и как може да ги избегнем?

реклама