ТЕЛАТА ОБИЧАТ ПЪТУВАНЕТО. А ДУШИТЕ?

Майкъл Нютън, “Пътят на душите”, издателство “Аратрон”,1997, и втора част - “ Следите на душите”, издателство “Хермес” 2000 г.

Защо вярвам в Бог и защо не се страхувам от Него? Книгата, която разпръсна страховете ми, се нарича “Разговори с Бога”. Там се разглеждат любовта и нейната противоположност, която не е омраза, безразличие, нелюбов, а страх. Един мой близък ми каза, че може да изброи 40 разновидности от този артикул. Аз ще се спра само на още един /тъй като надявам се преодоляхме вече страха от Бог/. Страхът от смъртта. Той се явява основен и ако успеем да го преодолеем, автоматично  теглим шута и на останалите 39. Представяте ли си какъв ще е живота ни тогава -  никой не би могъл да ни манипулира, рекетира, шутира, стресира, саботира, спонсорира… /като че ли последното бихме го попреглътнали/. Веднага ще им натрием носа: “ Мен не ме е щубе  от смъртта, а ще ми пука от вашите…ира…!”

Ако страха от Бог сме го преодолели по най - баналния начин, като сме си казали:” О, Бог ли? Бог няма!” и сме махнали с ръка, то не можем да кажем : “О, смърт ли? Смърт няма! “ и по същия начин да махнем с ръка.

Сигурно си задавате въпроса: защо ви занимавам с подобни страхотии и каква съм аз, че ми доставя удоволствие да чета подобни книги, и дори да ви ги препоръчвам? Би трябвало да съм голяма песимистка, щом мога да изпитвам сатанинско удоволствие от книги за смърт, нали? Грешите. Оптимизмът е основната черта в характера ми /дори е споменат и в хороскопа ми /. Точно за това исках да преодолея тези 40 вида страх не един по един /помислете си колко време ще ми трябва ,дори може и да не ми стигне този живот /, а  изведнъж. Защото, ако има Бог, когото не  виждаме, то няма смърт макар, че я виждаме. Преминаваме от едно / навярно агрегатно/ състояние в друго, но това съвсем не значи, че не съществуваме / както водата не изчезва превръщайки се в пара/, не сме престанали да обичаме, да се шегуваме или да ни се пуши.

В книгата  Майкъл Нютън ни разказва какво става след преминаване  на душите в  другото състояние /разбира се -  само докъдето са го допуснали /. Той е психиатър . 20 г. хипнотизира пациенти и получава информация за това какво се случва между животите. Навярно всичко се  съхранява в  мозък ни? Наистина, след като  ползваме едва 4% от него, за какво ни е този лукс от останалите 96 % ? И аз не знам. Ако можем да живеем без апендикс, то сигурно не бихме могли по същия начин да живеем, ако ни премахнат тези нефункциониращи според медицината проценти. Предполагам, че  точно там е  въпросната информация, но ние имаме заложена по рождение амнезия по отношение на нашата душевна самоличност. Иначе животът се обезсмисля. Я си представете какво би настъпило, ако всички си спомним, че там е по – хубаво?  Няма чистене, готвене, плащане на парно, тичане за работа, досадни шефове… Живеем в любов. Всичко, което си помислим, можем да си го сътворим. Жив  човек  няма да остане на Земята.

В книгата си Нютън започва с това какво се случва с нас от  мига на смъртта . Душата напуска тялото / то вече ни й трябва/ и ако е с повече опит, веднага разбира, че е вече свободна  и може да се прибере у дома. Защото там, където отива, е същинският й дом. Напредналите души нямат нужда от посрещане  те си знаят, но останалите са посрещани от вече починали свои близки / за да са сигурни, че няма да се заблудят и отново да се върнат на Земята /. Някои искат  да останат известно време около местата, където са живели/  може би да видят кой плаче или как ще се сборичкат за наследството/, но повечето не страдат от нездраво любопитство и желаят веднага да си отидат / напълно обяснимо / . При отдалечаване от Земята душите са обгърнати с усещане за ярка светлина и любов. Завръщането у дома представлява “живот” в групата от сродни души, с които се прераждаме и си помагаме по пътя. Тя обикновено е от 15 души, но може да стигне и до 25. Посрещат ни радостно, с прегръдки, смях, много шеги, закачки. Дори идват души от съседни групи /защо да изпуснат купона?/. Те пресъздават разкошна атмосфера на време и място където сте харесвали и обичали /пак сме ощетени ние, които не сме ходили на Хавайските острови. /

В групата сме горе - долу еднакво напреднали. След купона /както е безвремие там, представете си  колко продължава/. Започва работа. Разнищват се основно преживяванията и начина, по  който  си се  справил с емоциите и чувствата на обитаваните тела. Всеки аспект от живота се анализира и дори се стига до етапна размяна на роли в групата, за да добият всички представа за нещата.Там се преценява това, което сте причинявали на другите, а не толкова онова, което сме направили за самите себе си. По време на хипноза душите са много скромни. Никой не твърди, че е напреднала душа, но след като се върнат в земната си същност, не са така сдържани. Там никоя душа не се смята за по - малко ценна от друга и няма йерархична структура. Има определена организация, но се гради на състрадание, хармония, етика, морал, което на Земята далеч не е най – важното, към което да се стремим. Най - високо в ценностната система  са изключителната доброта, толерантност, търпение, съвършена любов / тук с тази система не бихме оцелели, затова и не се опитваме/ . Нютън са го допуснали до доста стъпала в духовната йерархия, но за  сега твърди, че не е открил корупция,  привилегии и злоупотреба с тях / ах, колко ще им е мъчно на някои!/. Напредва се чрез поемане на лична отговорност, а не с повишаване в чин или поставяне в доминираща позиция. Има хармония и лична свобода навсякъде между животите. Ние дори не сме принуждавани  да се прераждаме . Можем да се откажем от решението си и в последния момент. Ако искаме уединение - получаваме го, ако не желаем отговорни задачи - не ги приемаме / прераждаме се като Майкъл Джаксън или Наоми Кембъл! / Нютон имал пациент, който се е прераждал 4 хиляди години само за да се справи с ревността. Но успял. Сега се  този същия се бори с нетолерантността / ако и там му трябват 4 хиляди години…/ Има и по- амбициозни души, които пък, за да напреднат по – бързо, живеят едновременно в две тела , но след един или два експеримента се отказват / това е може би като с две дини под една мишница. / Ако цялата  енергия  на душата е 100% , ние вземаме в един живот от 25%- 50%. По – младите души обикновено имат нужда от  повече енергия или ако на душата й предстои тежък живот също  вземе повече. Задължително обаче трябва да остане 25%  у дома. Нощем, когато спим, спи само тялото ни. Душата се връща  и се зарежда от цялостната енергия. 75%  могат да се разделят в две тела, но никога  в близнаци, тъй като условията им са еднакви  и  душата преценява, че  от това няма полза.

Когато децата са малки и интелектуалното им развитие не удовлетворява духа, на него като му писва и от време на време си отива  горе на разтуха. Обикновено това продължава до 7-мата година /още една полза от училището/. За това понякога децата спят като “заклани” и с топ да им гърмиш, не можеш ги събуди. При сън духът си оставя 5%  енергия , която да го привлече в секундата при внезапно събуждане.

Когато достатъчно дълго сме представлявали център на всеобщо внимание с обсъждане на последния си живот, навярно сме задоволили и най - малкото клюкарско любопитство на всяка душа от групата. Ако на някоя не  й е било ясно и се обяснява с цветни тебешири. На друга пък - разиграва се на театър. Сменят си ролите различни души от групата и т. н… Започваме да се подготвяме за ново прераждане  - на нас или на някой друг смелчага. Изпробваме различни тела /коментираме как ни стоят/ и трудни животи за да изчистим кармичните си задължения , но слизаме на Земята само тогава, когато душите доброволно преценят ,че са готови. Случва се в последния момент да се ужасят и да се откажат от поетия ангажимент.Така че не сме получили телата си случайно, никой не е жертва на обстоятелства. Не бива да забравяме ,че сме приели този свещен договор, което означава ,че земните ни роли са много по значителни отколкото осъзнаваме.

До последният момент си припомняме някои ключови неща за предстоящия ни живот /което, после и да си го спомняме, не му обръщаме внимание./ До края се напомнят и моментите, когато  ще се появи вечният ни партньор / в живота го чакаме с нетърпение, защото мислим ,че идва за да доминираме  и издевателстваме над него ,защото щом е вечен няма мърдане/

Секунда преди да се роди бебето, ние се сбогуваме с приятелите си, те ни пожелават на добър час и поемаме към новия си живот във физическо тяло. / Затова и първото нещо когато се родим  е да проплачем/. Ревливите бебета са душите, които след  онова удобство горе / въпреки,че са подготвени/ по - трудно се приспособят към живот в телцето на напикаващо се бебе.

Много е интересна библиотеката със записите Акаша. Там са фиксирани навеки всички преживени животи. Може би   някой по - любознателен  дух ще отиде там, ще разтвори даден живот и ще почерпи опит от него? / Това сигурно  се отнася и за  по- мързеливите духчета, които се надяват да напреднат, без да поемат отговорност с поредно въплъщение/. Но теоретически е трудно да се проумеят нещата, друго е око да види, глава да препати. Съдбата представлява резултат от постъпките ни в множество прераждания, а във всички тях сме имали свободата да избираме, защото, ако целият ни живот е предопределен, прераждането не би имало смисъл.  Така, че не на нас с номера “Такава ми е съдбата или всичко е Божа работа” !

Всички сме свързани помежду си. Освен за усвояване на нашите уроци, ние  идваме на Земята, за да участваме в драмата на чуждите уроци / как ще пропуснем подобна клюка!/  Опознаване на себе си в духовен смисъл означава да разберем защо сме тук, заедно с душите на родители, съпрузи, деца, братя, сестри. Кармата е замислена така, че не се изправяме пред изпитания, които не сме се съгласили да понесем. Това, което спечелим от всеки труден живот, остава за цяла вечност. За това и един от уроците е, че трябва да приемем хората такива, каквито са.

Нютън е имал пациенти, които смятат, че нямат духовен спътник поради бъркотията в сърдечните проблеми в техните бракове. Взаимоотношенията и кармичните уроци определят трудните стандарти за всеки. Болезнените сърдечни преживявания са умишлени проверки в живота, често най- тежките. Понякога един от най - важните уроци е просто да се научим да позволим на миналото да си отиде.

 Накрая някои ще попитат: защо точно сега, в последните години, се дърпа леко завесата към нашата безсмъртна същност? Лишаването ни от това познание вече предизвиква обратен ефект. При изследването на духовния свят Нютън се е убедил, че ако нещо на Земята не води до добър резултат, то може да бъде променено. Бариерите на амнезията са създадени ,за да  ни освободят от бремето на спомените и те да не влияят върху реакциите ни при определени събития. Може би ползата от амнезията вече не е толкова голяма, че да надделее над отрицателните влияния в живота на хора живеещи във вакуум от апатия? Твърде много хора се опитват да избягат от реалността, защото не виждат цел и смисъл на съществуванието си. Освен алкохола и наркотиците, проблем е и духовната празнота. Хората твърде много се ръководят от човешкото си его и връзката с истинското “Аз” е слаба или прекъсната.

За да постигнем хармония между  душевното и физическо “Аз” трябва да потърсим причините за идването ни тук. Налага се да поемем отговорност за всички свои решения, без да обвиняваме други за провалите, които ни носят нещастие. Най - важната истина в живота е смисълът на  нашето присъствие тук, на Земята.

Автор: Силвия Гочева