ДОМОВЕТЕ В ХОРОСКОПА

Домовете на хороскопа разкриват тайната на нашия живот – на кого какъв жребий се пада по астрологичните домове, и как ще протече животът му. Звездите, планетите, знаците на Зодиака и домовете на хороскопа показват какви феномени на битието имаме да решаваме през тази инкарнация.

ПЪРВИ ДОМ

Човекът със силен Първи дом е твърде интересен за анализ. Какъв е неговият живот? Преди всичко, роденият започва всяка работа сякаш за първи път, в главните неща на своя живот се държи като експериментатор, извършващ експеримент главно върху себе си. Подобна ситуация води до бързо  „прегаряне”. Колкото са повече планетите в Първи дом,  толкова по-бързо се изчерпва. Има много хора с тази позиция, които напълно опустошават живота си към своята четиридесета годишнина. Те просто изгарят. Но в някои от случаите успяват да се научат от своите грешки и то доста добре. Мистерията на родения със силен Първи дом – това е войната. Война винаги и навсякъде – на работното място, в дома, и то война на живот и смърт. Това е война в живота ни. Формата на водене на война е или настъпателна, или отбранителна, това зависи от планетите, намиращи се в Първи дом. Военната му стратегия също е различна. При едни войната може да бъде в сферата на работата, при други да се проявява като екстремни събития, трети да работи като хирург или спортист. Във всеки случай мистерията на Първи дом  - това е мистерията на военните действия,  войната е всекидневен акт, за която човек се чувства мобилизиран и призван – това е главния проблем на Първи дом.

ВТОРИ ДОМ

Мистерията на Втори дом – това е мистерията на поглъщането. Животът му е поглъщане под различни форми. На първо място, разбира се храненето. При силно изразен Втори дом е възможно роденият да зацикли върху самия процес на хранене. Като трябва да се държи сметка, че това  може да бъде по различни начини, включително и под формата на доброволно гладуване. Съществуват хора, които се ограничават в поемането на храна и любимата им книга е „Чудото на гладуването” и други диетични четива.

Пред тях стои не само проблемът с насъщния, но и проблемът с натрупването, тъй като натрупването – това е следващо равнище на поглъщане на храната.

 На трето равнище идва натрупване на предмети. Веригата е проста – за да живеем така, както искаме, е нужен еквивалент, с който всичко това може да се купи. А по нататък се появяват парите – този символ на купи-продай.

И така – мистерията на Втори дом на най-високо равнище е мистерията на съзиданието, а на най-ниско – поглъщането и натрупването. Добре изразеният Втори дом увеличава продължителността на живота. Задачата на тази позиция е тези хора да намерят за себе си, истинската стойност на всичко, което ги обкръжава. По Втори дом е виждането на истинска красота, мярката за любимите неща. Освен, че са едни от най- добрите  финансисти, но с тази позиция има редица художници, писатели. Да, на ниско равнище това обикновено са хора, за които освен материални ценности други не съществуват. Но на висше - са хора, които знаят стойността на всичко, на които нищо не им се дава, ей така и за всичко си плащат, но и на тях им плащат според вложения  труд.

Втори дом, това е житейската ценностна система. Човек търси стойности и при това твърде мъдро.  Храненето се явява също ценностна категория. На висше равнище човек  никога няма да приеме храна просто така – за да се нахрани. Той ще яде само това, което наистина му е необходимо. Когато е необходимо – ще погладува.   Човек със силен Втори дом живее  реален живот, не търси да сваля звезди от небето. Той се ръководи от онова, което му е необходимо днес. И затова той живее по-дълго от другите, защото хармонично разпределя своите ресурси във времето; от природата му е дадено много и затова той натрупва повече от другите. Такъв човек изгражда реалността, живее прост живот, живот на земен човек. Стреми се да бъде осигурен при всякакви непредвидени обстоятелства. При него – всичко е здраво,  постоянно, има максимална осигуреност срещу всякакви удари.  Наистина, всички хора със силен Втори дом мислят как да удължат живота си. Възможно е да възникне фиксация върху мисълта, че  кратко ще живеят, или че нещо в живота им не е както трябва.  

ТРЕТИ  ДОМ

Загадката на двойника, мистерията на огледалото – това е Трети дом. По Трети дом ние сме длъжни да се срещнем със своето отражение, трябва да разберем, че всичко има отзвук: мислите стават материални, словото води до определени резултати. Роденият с активен Трети дом не получава нищо просто така. Думата не е птица, която излита, без да разбереш.  Главният проблем е , проблемът на търсенето изобщо, за това на него му е присъщо да търси партньор, който мисли подобно на него.

 На най-ниско равнище може да настъпи ментална бъркотия, суета, втурване след житейски дреболии, сплетни, слухове. Задачата му е да направи своята мисъл материална, да успее да се ориентира във всичко онова, което го обкръжава, да въведе ред в мислите си, в контактите, да разпознае сред онези, които го обкръжават хората, които са най-близки до неговата  същност. Проблемът на Трети дом е проблемът на освобождаването от пречките, проблемът за истината, и разбира се – проблемът как да се учи на истински мисли и действия, на истинско обучение и прочистване.

Заблудата идва от това, че живее, общо взето, безгрижно, получава много информация, без да се замисля особено над нея, дали е вярна или не. Проблемът е умението да види истината в очите, да почисти огледалото, с чиято помощ той вижда себе си и обкръжаващия го свят. Тоест – в максимална степен да се отърве от суетата и безсмислието в живота. Следователно проблемът на Трети дом е обучението. Той трябва  да се научи да мисли, да живее. Много хора  имат налудничави идеи, в които вярват, притежават множество трескави мистични идеи, присъщо им е безсмислено илюзорно съществувание. По своята същност това не са хора, а двойници на самите себе си.

Но не всички са такива, във високата октава са пример за подражание, от тях винаги има какво да се научи, тъй като те самите следват високи образци. Самите те като гъба попиват най-доброто от другите. Уверено вървят по пътя на ученичеството и се учат от всичко и от всеки, извличайки поуки. Ето защо животът им е мистерията на обучението, на ученето. Такъв човек непрекъснато преминава от един клас в друг, е може по някога и да повтаря класа, но това е живота.

ЧЕТВЪРТИ ДОМ

Загадката на Четвърти дом е твърде интересна. За нея може да се употреби думата „отшелничество”. По своята същност това е най-дълбокият астрологичен дом, най-„подземният”. Четвърти дом това е проблемът за самопознанието: с пълна сила тук важи максимата „познай себе си” и така ще познаеш света. Поради това родените с тази позиция са интроверти. За тях най-главното е въпросът за защитеността. Стремят се да бъдат защитени и то така, че никой да не може да ги заплаши и  да са сами на себе си господари.

 Защитата на физическо равнище, разбира се е покривът над главата. Ето защо по Четвърти дом се определя домът, местожителтвото, недвижимото имущество.

  Но на друго равнище Четвърти дом представя всяка форма на защитеност, на непробиваема броня, през която не може да се промуши никаква връждебна сила. Затова тези хора никога не действат, ако не са уверени и предприемат нещо само когато са си построили план за защита. На високо равнище това са най-защитените хора, на ниско ниво  това са параноици, които се страхуват от всичко и никога няма да предприемат нещо, ако не са уверени на 5000 процента, в успеха. Тук наблюдаваме повишена мнителност, подозрителност,  омраза към преместванията. Те се чувстват добре само под защитата на своя собствен дом. И така – главното за тях е проблемът на тяхната собствена защита и сигурността на техните близки. Но  те пропускат обстоятелството, че никой не може да бъде защитен, докато не разбере причините на събитията, които му се случват. Това е и проблем за независимостта. Решително отстояват своята чест, уповават са предимно са себе си, без да се разбират, че така може да останат самотни. Да, те наистина може да бъдат самотни, самотни, но с чест и достойнство. Такъв човек се страхува да не го убият, ако не е защитен и смята, че няма надеждна крепост за него. Той не може да се уедини и винаги попада, според него, пред очите на обществото.  

ПЕТИ  ДОМ

Загадката на Пети дом е загадката на  онова, което наистина ни е необходимо в живота – творчеството. Първичният инстинкт на творчеството е в основата на изначалния инстинкт, съществуващ у всяко дете – инстинктът на играта. Проблемът на Пети дом е проблемът на  истинската игра, чрез която човек може да твори.  Проблемът на Пети дом – това е проблемът на творческата игра, процес, от който човек не е заинтересуван и при който се губи егото му. И като резултат се получава изчезване на егото. Това е проблемът на свободното саморазкриване, проблемът на театъра. Животът му е съпроводен с постоянна смяна на декорациите и на ролите. И най-главното за него е да опознае и разкри себе си чрез ролята, която играе, да разбере, че „животът е сцена, а хората – актьори!” както е казал Уилям Шекспир.

Максимата в живота на тези хора е, че целият ни живот е един голям спектакъл, в който не е необходимо да вярваш, а е необходимо да го живееш. Може и трябва да вярваш в други ценности, но да изиграеш своята роля, разкривайки в нея своите особености и умеейки да се променяш, излизайки от ролята. Колкото е по-ярък един човек, толкова повече привлича вниманието. Колкото повече той влага от себе си, толкова повече ще обича свята роля, и толкова повече ще бъдат  хората, вървящи след него  - зрители, подражатели, които ще поемат също в този спектакъл свои роли.

  Пети дом – това са децата. В известна степен това е така, защото детето преди всичко играе. Ние трябва да бъдем като децата, да играем през целия си живот. Всяка роля, която ни се дава, трябва да се изиграе до края, при това трябва да привлича повече хора, за да бъде спектакълът пищен, ярък, да се вложи в него живот. Ако при родения е силно изразен Пети дом, той ще има деца или ще бъде  творец по някакъв начин, тъй като всяка творба за него е като дете .  

ШЕСТИ  ДОМ

Загадката на шести дом е болницата. А тъй като Шести дом предполага отказ от нещо, смирение, търпение, необходимо е да се обръща внимание на дреболии: нещо някъде те е заболяло, отивай моментално при джипито си, лекувай се. За да  протече животът му нормално, въпреки болестта, човекът чувствайки, че не е здрав, трябва да осъзнае, че това не е само заболяване на тялото, но и социално заболяване. На равнището на социума такъв човек е наистина болен, ограничен, в социалния организъм той се явява незначителен детайл. Болестта  трябва да се лекува, затова проблемът на Шести дом не е само проблемът на болницата на лечението, тоест – търсене на методи на лечение на различни равнища. Ако това е равнището на тялото, то ще се лекува на физическо ниво, ако е на социално – ще се лекува на обществено равнище. Животът на човек изисква от него смирение, преодоляване на изпитания. Ако роденият е фиксиран в себе си, ще се среща само със собствени проблеми. На колкото по-високо равнище е, толкова по-малко ще мисли за себе си. Човекът на висше равнище е лечител, целител, който разкрива тайните на своя живот.

СЕДМИ  ДОМ

Седми дом се характеризира с една дума – мир. Всичко, което пречи на този мир и всичко, към  което този мир води е по Седми дом. Мирът не може да съществува сам по себе си, за неговото постигане е необходим компромис. За да имате мир, трябва да съществува партньор. По Седми дом е равновесието, което установява вашите отношения с другите хора. С тази позиция човек знае,  кое може и кое – не. Той не извършва излишни движения. Ако не разбере своевременно това, подсещат го със следствия, съд, присъди и най-различни проблеми, свързани с партньорството. Той стои пред обществото така, сякаш е без дрехи.  

Този човек никога не се заема сам за нещо, чака страничен импулс, необходим им и страничен стимул. Седми дом е магнит за партньора на родения. Той сам не се захваща за нищо,  чака с това да се заемат жена му/мъжът й, хора от близкото обкръжение; на такъв човек не му достигат сили да осъществява житейската програма, затова са му необходими и партньори, помощници. Седми дом показва онези, които помагат на родения, направляват го и правят живота му по-добър или по-лош в зависимост от аспектите. За това често той е максимално пасивен, но умело имитира дейност. С една дума - това е активен лентяй и това имитиране при него се получава лесно. На него не му е необходима  война, той цял живот ще се бори да бъде оставен на мира, да избягва конфликтите, каквото и да му струва това. Колкото и да е силно Слънцето, попадайки в Седми дом – то ще гасне. В Седми дом по начало липсва енергия, затова Слънцето в този дом е много зависимо от обкръжението.

Седми дом – това е загадката на колектива, мистерията на обществото, което създава човека. Човек сам себе си не може да създаде, докато не го сътвори обкръжението. Целият му живот се превръща в търсене на самия себе си, през целия си живот човек избира. Но това създава и огромна зависимост –  от партньорите.

Може да се твърди с основание , че при тези хора, животът е сякаш на показ. Да, техният живот е кипящ от събития, интересен, с множество промени, но въпреки всичко това те са пасивни. Никога нищо не вършат сами и не желаят да се променят –  очакват обстоятелствата да ги подтикнат. . Роденият със силен Седми дом не трябва да бъде приеман за силна личност – обстоятелствата винаги са по-силни от него.

ОСМИ  ДОМ

Осми дом – това е загадката на смъртта. Човек наднича в бездната, но и бездната наднича в него. За да бъде силно отразен Осми дом трябва в него да се намират поне три планети, като всяка планета е етап от пътя.

 Загадката на Осми дом – това е загадката на феникса, който винаги ще наднича в бездната. Това е мистерията на саморазрушението с цел съзидание. На родения му е необходимо нещо извън нормата.    Но Осми дом противостои на Втори дом, а втори дом – това е нормалното, мирът. И поради тази опозиция роденият не е доволен от спокойния си живот, за него животът има смисъл само когато е изпълнен с със събития. Добре е да се знае, че проблемите на всеки астрологичен дом могат да доведат до плачевни резултати, ако не се държи сметка за противоположния дом и не се развиват неговите същностни свойства.

ДЕВЕТИ  ДОМ

По Девети дом са въпросите на търсенето, на вярата, на кредото, на религиозните схващания. На всеки от нас е присъщо да вярва в нещо, но не при всеки вярата се въплъщава в религиозна форма. Затова и не всеки, който е намерил своите висши идеали, може да ги реализира в живота си. Осъществяването на идеите и идеалите в живота е проблемът на Девети дом. На ниско равнище това са скитания, суеверие, лъжеучителство. На такъв човек много му се иска да осъществи желанието си да бъде учител на всички, които са  около него. Суеверието – това е подмяна на истинската вяра с празна, суетна вяра. Трябва добре да се помни, че у всеки човек вярата съществува, но само когато вярата изпълни живота, имаме налице мистерията на Девети дом. Това е нещото, което е по-висше от самия човек и той подчинява живота си на тази вяра. Но подчиняването на своя живот на един идеал понякога може да бъде нещо много страшно – например, ако това е идеалът на комунистическата партия. Човекът си избира образец на подражание – Ленин или Хитлер и започва да живее така, както му е завещал неговият кумир, стреми се да приобщи и други към своя идеал, да ги въвлече в своята орбита, орбитата на суетната вяра.

На чисто събитийно равнище, това може да бъде  изпълняване на някаква мисия, стремеж към далечни краища, разширяване на пространството.

Когато човек не може да се движи по вертикала, той тръгва по хоризонтала; ако него го привлича хоризонталното движение, значи той е на ниско духовно равнище. Такива са били авантюристите Колумб и Магелан, при които Девети дом е бил наситен с планети. Желанието да познаеш загадъчното, непознатото, граничи с вярата. То е нещото, което те притегля към онова, което не познаваш и което е по-висше от теб. Но само при издигнати хора това се реализира като движение по вертикала. Човек осъзнава, че идеалът, тоест – Бог, е субстанция, в сравнение с която той е нищо. Но затова е необходимо да притежава обективна самооценка. А човек, при когото самооценката е завишена, не може да бъде религиозен. Той може да говори, че вярва в Бог, но тази вяра е суетна, празна, тъй като той се възприема като идеал. Ако човекът проумява, че е неизмеримо далеч от идеала, че към идеала трябва само да се стремиш, ако той през целия си живот се съизмерва с такъв идеал – то такъв човек наистина е вярващ. Ако вътре у някого липсва вертикалният път, всичко се превръща в плоскост, и тогава именно идва очакване на чудо. Той постоянно ще се стреми към нещо, което не познава. На ниско равнище това се превръща в постоянно търсене на удоволствия, които още не си изпитал, в откриване на нови страни, в които още не си бил. А Девети дом трябва да бъде домът на религиозния път, на възлизането към върха.  Девети дом – това е проблемът на духовния учителя.

ДЕСЕТИ  ДОМ

Проблемът на Десети дом е слизането. Тук са реализираните земни цели във вид на професия, чисто земни постижения, слава, кариера. От гледна точка на духовните ценности – това е слизане, укрепване на ниско ниво като последица именно от това, че сте достигнали върха. Проблемите на Десети дом произтичат именно когато са третирани като развитие върху една плоскост; това дава и главния проблем на Десети дом – проблемът на постиженията, на постигане на благодатта.Тъй като домовете се надграждат, да получи благодат се отдава само на онзи, който е истински вярващ. Това се явява като професия, като реални ценности, дори като харизма, която другите усещат осезателно и благодарение на която, родения може да заеме високо обществено положение. Това високо положение е необходимо не на него, а хората, които са около него.  Хората, които решават проблемите на Десети дом само на равнището на властта, вървят всъщност надолу. Така че може да се твърди, че хората, запътили се към властта, вървят по пътя на падението. А човек, за когото властта не е необходимост, за когото тя е проява на харизмата му, и който, дори да бъде издигнат на върха на властта, винаги е самотник и за себе си не желае нищо, и дори я възприема като тежък кръст. И наистина – Десети дом е кръстният път за всеки човек. На високо равнище – кръстен път, на ниско – път за самоутвърждаване на своите фалшиви идеали.

 Тук се намират още проблемите на мечтите и на изпълнените желания. Всеки от нас още от детството си мечтае, че ще срещне добрия вълшебник, той ще размаха  вълшебна си пръчка и всичките му желания ще бъдат изпълнени. Това е проблемът на Десети дом на ниско равнище. Желания имаме всички, но само хора със силно изразен Десети дом се опитват да реализират своите мечти в живота си.

ЕДИНАДЕСЕТИ  ДОМ

Ако в Пети дом ние играем, то в Единадесети дом откриваме своето Аз. Единадесети дом – това е проблемът за свободата, избора, познанието, колебанията при избора – правилно ли е; седем пъти мери, веднъж режи. И оттук, разбира се, следва – можем ли да променим нещо в своя живот, или не можем. Проблемът е изходът от театъра. Понякога свободата може да предизвика твърде сериозни разрушения.

Загадката на Единадесети дом е мистерията на истината. На всеки човек е присъщо свойството да избира между истината и лъжата, между илюзията и истината.Човек, който е принуден да избира между черно и бяло – е човек по Единадесети дом. Тук няма наслаждение, родения трябва да понесе отговорността, да комбинира и моделира ситуацията. Още една загадка на Единадесети дом е мистерията на времето, от което всички се страхуваме. Ние се проявяваме във времето. За всеки от нас е присъщ страхът от бъдещето. Да направиш избор без да отстъпиш от бъдещето – това е отговорност.

ДВАНАДЕСЕТИ ДОМ

По Дванадесети дом е феноменът на нашето битие. Той е онова, с което завършва денят на всеки роден. Човек мисли, работи, наслаждава се, играе и после му е необходима почивка. Дванадесети дом – това е проблемът на разпускането, на почивката, на съня, в който човек се потапя, проблемът на освобождението като антитеза на болестта и зависимостта. Оттук идва тайнствеността, която ни обкръжава, непознатото, странното и загадъчното, което се явява реалност за човека. Мистерията на живота на родения с изявен Дванадесети дом е подобна на загадката в Сън в лятна нощ на Шекспир, където най-спокойно се въплъщават всички желания, мечти, илюзии, фантазии. При такъв човек сънят не се различава от реалността. Животът му е загадъчен и илюзорен, полуреален и в него могат да се наблюдават множество странни явления и обстоятелства. Във висшия смисъл това е мистерията на очистването и освобождението от онова, което привързва човека към живота.

Ето защо проблемът на Дванадасети дом, който роденият решава, това е откъснатостта от своята собствена мръсотия, противопоставянето на болезнените фантазии, тайният живот, измислен, илюзорен, нереален. По правило това е великият мистификатор. В живота на родения играе роля не онова, което се случило с него наистина, а онова, което той си е помислил за себе си в този момент. Живее в измислен, илюзорен свят, който по нищо не се отличава от света на сънищата, но за него е по-реален от истинския свят. Подобен човек не живее в реалния живот, проблемът, който той решава е,  проблемът на изолацията. Нептун, свързан с тайнственото, управлява Дванадесети дом, и на ниско равнище тази загадка може да бъде реализирана като загадката на разцепването, на изолацията, на изгнанието.   

Ето това е феноменът на живота, представен в Дванадесети дом. 

Автор: Силвия Гочева

Ако желаете да направим вашият личен светски хороскоп, моля поръчайте тук: http://astrolife.bg/horoskopi/lichni-svetski