От дълго време ме занимава въпроса за Обидата и Прошката. Преди години бях много обидчива. Наистина бързо прощавах и не си отмъщавах, но не забравях какво са ми причинили. Не знаех това дали е злопаметност или не. И дали наистина прощавам или просто притаявам някъде в себе си Обидата?

След като започнах да се занимавам с езотерика, констатирах, че във всяка книга малко или много ставаше въпрос за Обидите и как те могат да ни разболеят. Лекарите много рядко могат да обяснят на какво се дължат болестите, но езотериката твърди, че много от тях се причиняват от натрупани обиди, да не говорим за онкологичните заболявания, които според тях са направо връх на Хеопсова пирамида от Обиди. Както знаем в основата на всичко е Любовта. Болестта идва, когато човек губи Любовта. Тя пресъхва при Обиди, Осъждане, Претенции, Омраза. Точно по тази причина по-деликатните и обидчиви хора са подложени на повече заболявания, а на „пердетата“ в обществото направо нищо им няма. Ядат, пият, живеят си щастливо.

В религията, която се грижи за Душата ни, има един много важен ден в годината, точно преди големите Великденски пости, на който не всички отдаваме нужното внимание, а трябва и това е Сирни заговезни. Този ден е определен, за да поискаме Прошка и да дадем Прошка, но колко от нас го спазват… може би това наистина е ден, в който небето се отваря и Бог чува нашето желание да бъдем по-добри, да смалим малко егото си и да не нараняваме другите... 

Тъй като аз съвсем не бях от „пердетата“, а се разпознавах в по-деликатните представители на човешкия род, трябваше да изминат почти двадесет години, през които да извървя доста дълъг път на Обиди и Прошки и отново Обиди и Прошки, докато стига до някакъв вътрешен баланс между тях. Признавам, много трудно ми беше, но нещата се наместиха, когато най-после разбрах какво точно означава да се научим на Прошка - да виждаме във всички хора, с които контактуваме, сигнал, който ни дава Бог, къде да работим върху себе си. Когато осъзнаем урока си, тогава отпада както Обидата, така и необходимостта от Прошка. Тогава няма значение дали помним или сме забравили как някой се е държал с нас преди пет, десет или двадесет години. Кой какво е казал и дали сме успели да му натрием носа, или най-малкото - да се защитим.

Но до този извод достигнах след двадесетгодишно пътуване, а началото му все пак трябва да започне от Прошката.

Всичко в живота ни е въпрос на гледна точка. Както полупълната и полупразната бутилка. Всеки реагира в зависимост от вътрешното си ниво на осъзнаване и главно от степента на очакванията си. Всъщност ние се обиждаме тогава, когато действията на другите не съвпадат с някакви наши определени изисквания или претенции, а когато стане дума за уроци смятаме, че всичко си знаем. За какви уроци изобщо става дума, нито искаме, нито се нуждаем от уроци, да не сме в първи клас… Но ако наистина действията на другите са огледало на нашето вътрешно състояние, тогава ние се обиждаме от нашата непроявена вътрешна и несъвършена същност.

За съжаление Обидата не е привилегия, както някои включително и аз до преди години смятах, а нещо много сериозно и последиците от това невинно на пръв поглед чувство, доставящо ни удоволствие, могат също да бъдат толкова сериозни, че направо свят да ни се завие. За какво удоволствие става дума? Човек когато е обиден, изведнъж става в собствените си очи мноооого по – значим, околните трябва да се съобразяват с него. Предупреждава другите с назидателен тон за чувствителността си и те трябва непременно да внимават как се държат с него…иначе…иначе какво? Взима си шапката, с което накривява шапката на другите и се разболява.

Едно от нещата, които ме накараха да работя върху осъзнаване важността на Прошката, беше когато разбрах, че ако сме разгневени, натъжени, разочаровани - всичко това е степен на Обида. А щом сме обидени, значи не виждаме в поведението на другите хора сигнал или урок за самите нас и тогава ние енергийно нарушаваме цялостта си.

Вече никой не се съмнява, че освен физическо тяло имаме и енергийно тяло. Ако не простим, фрагменти от нашето енергийно тяло, което е част от Душата ни, или част от така наречената аура, без дори да разберем, се настанява в аурата на човека, на когото сме обидени. По този начин  се нарушава цялостта на нашата аура, губим енергия и се разболяваме. Липсата на  енергийна цялост, генерира в нас негативни енергии, защото нямаме защита и по този начин става много по-трудно да простим на Душата, на която сме обидени. Когато аурата е цяла е нещо изключително красиво. Разположена е 50 см около тялото ни в яйцевидна форма, оцветена с всички цветове на дъгата. Когато е наранена, цветовете не са ярки и се виждат празни пространства около нас.

Когато простим, тези фрагменти отново без да разберем, се връщат обратно в нашата Душа, по този начин ставаме цялостни, енергийно защитени и най - важното ЗДРАВИ. Представете си какво става с нашето аурично поле, ако сме обидени на 10, 20 или повече души и сме оставили част от аурата си в Душите на всичките тези хора? Какво става с нашата Душа… Дори когато умираме и не сме простили, тези части от Душата ни остава в другите Души. Точно на това се дължат кармичните опашки, останали от миналите животи и отново се раждаме с тези кармични опашки, които трябва да се проработват в следващия живот със същите Души. Разбира се, много по-трудно е да се осъзнае и проработи кармата, свързана с минали Обиди, тъй като нямаме точни спомени от тях. Тука вече астрологията може да ни даде някакви предположения, с какво може да са свързани тези Обиди, но не всеки ги приема сериозно и продължава да се чуди, защо определени хора се отнасят към него несправедливо, без да има обективни причини.

Вярваме или не, във Вселената има закон, от който никой не може да се измъкне: ако на някого е нанесена обида или му е причинено някакво зло от друг човек, веднага влизат в действие всеобхватните кармични закони. Тяхната задача е да предизвикат такава ситуация, при която тези двама души ще се срещнат отново, но този път в ситуация с обратен знак /разбира се, най-добре би било, срещата да стане още в този живот, но по-често това е невъзможно, тъй като във Вселената цари безвремие,  тогава срещите остават за следващи животи/. Така се възвръща балансът или казано по-просто – пито-платено, т.е. в новата ситуация нараненият човек трябва да получи толкова добро, колкото зло му е нанесъл другият човек в предишен живот. Ако човек прости за нанесената обида и то неформално, а с разбиране и осъзнаване, че и той има вина за това, по този начин той доброволно се отказва от тази компенсация, на която обективно има право като човек, претърпял според него незаслужено зло. Отказвайки се от тази възможност, той освобождава силите на Висшите йерархии, които се грижат за балансиране на кармата, от необходимостта да създават нови и нови ситуации за изравняване на минала карма.

Само си представете Вселенския компютър или каквото там се грижи за нас, как трябва отново и отново да събира едни и същи души в животите, за да се компенсира направеното зло със също толкова добро. Разбира се, че ако простим, ама истински, Вселената не се ангажира да създава компенсиращи ситуации и тази енергия, която е не малко, вече може да се използва за нещо много по-градивно. Но разбира се, това с Прошката и разкъсването на кармичните връзки може да стане само, когато човек стигне по-високо духовно ниво.

Тука направих някаква далечна връзка с едно любимо стихотворение на Робер Бърнс, е малко съм го променила, но може и да звучи така: 

„ Ако някой обиди някой в цъфналата ръж

 и се разболее този някой сякаш изведнъж.

Трябва да научи всякой, че даже и веднъж,

не трябва да обижда никой в цъфналата ръж.“

Да… оригинала наистина е по-хубав, може би защото в него се говори за нещо много по–красиво, за любов, а в нашето стихотворение се говори за обиди… Нека заменим обидите с любов и в живота и в изкуството. За тези, които са забравили оригинала ще го напомня:

"Ако някой срещне някой в цъфналата ръж

и целуне този някой, някога веднъж

То нима ще знае всякой, де кога веднъж

някого целунал някой в цъфналата ръж."    

Това беше малко романтично отклонение, но нека отново да се върнем на обидите, защото темата не е изчерпана, тъй като те са нещо много сериозно. Независимо, че човек е като една прашинка във Вселената, може да бъде една доста пакостлива прашинка. Той е част от целия вселенски процес и нездравото чувство на Обида остава като негативна енергия в пространството, която действа отрицателно на всички светове.

Негативната енергия се усеща навсякъде, например по-чувствителните от нас винаги разбират кога в един дом има отрицателна енергия вследствие на обиди, претенции, скандали и те се чувстват дискомфортно там. Така е и с негативните енергии, които излъчваме във Вселената. Нищо не изчезва от само себе си. Възможно е натрупаните разрушителни енергии да се върнат като бумеранг отново към земята, но вече под формата на земетресения, изригване на вулкани, урагани, пандемии. Това означава, че с Прошката човек може да изкупи себе си, но не може да изкупи негативните енергии в пространството. Народната поговорка “Казана дума – хвърлен камък“ не е случайна. Колкото можем да върнем камъка, толкова можем да върнем и обидната думата.

Не разбирайте погрешно Прошката, това не означава несъпротивление на злото. Прошката е вътрешен акт, който дори не е необходимо да се изразява гласно. Може само вътрешно да простите, а външно да продължите да се противопоставяте на злото и лъжата.

Сирни заговезни е ден за Прошка в християнската религия, но въздържането от обиди се препоръчва във всички религии на изток и на запад. Дори в кодекса на самурая Бошиду пише, че самураите нямат право да се сражават, ако изпитват омраза, презрение или обида към опонента си, защото тогава те са уязвими, безсмислено е да се сражават, тъй като нямат шанс за победа.

Във Вселената няма празно място. Един от най-важните уроци днес е да се научим не само да прощаваме, но на празното мястото на обидата да заменим с Любов. Това е начин да запазим не само себе си, но и цялата Земя. На това трябва да учим децата си още в детската градина. За тази цел обаче се налага първо ние да се справим със себе си. Защото децата се възпитават не от многото думи, а единствено от личния пример. Ако ние се препъваме в обидите и претенциите си, ще научим децата си на същото. А ако израстваме духовно и надмогваме егото си, ще въведем тези след нас в най-доброто училище – училището на общата ни свързаност, на Любовта и Прошката.

Накрая искам да завърша с една притча, която няма нужда от коментар.

Притча за превъплащението

Спомни си тази притча, когато си в сложна ситуация. 

Събрали се души на съвещание преди въплъщението си на Земята. И Бог запитал една от тях:

- Защо искаш да се въплътиш?

- Искам да се науча да прощавам!

- На кого се каниш да прощаваш? Погледни душите колко са чисти, светли, любящи. Те толкова те обичат, че не могат да направят нищо, заради което да се налага да им прощаваш!

Натъжила се Душата, но повторила:

- Аз толкова искам да се науча да прощавам!

Тогава до нея се доближила друга Душа и й казала:

- Не тъжи, аз те обичам толкова много, че ще бъда заедно с теб на Земята и ще ти помогна да изпиташ опрощението. Ще бъда твой мъж, ще ти изневерявам и ти ще трябва да ми прощаваш!

Приближила се друга Душа и казала:

- Аз също те обичам много. Ще дойда с теб и ще бъда твоята майка, която ще те наказва, ще ти се меси в живота и ти ще се учиш да прощаваш! 

Още една Душа се приближила и казала:

- Аз ще бъда твоят началник и от любов към теб ще се отнасям грубо и несправедливо с теб, така че да изпиташ какво е да прощаваш!  

Друга една Душа й предложила да бъде най-добрата й приятелка и да я предаде. Друга пък – да бъде зла и несправедлива свекърва. По този начин се събрала група от обичащи се души, измислили си сценария на своя живот на земята и се въплътили.

Но се оказало, че да си спомнят за Себе си е много сложно и трудно, и те всички забравили за своя договор. Повечето приели съвсем сериозно живота си, започнали да се обиждат и гневят една на друга, забравяйки, че сами са създали този сценарий. Забавили и най-важното – че те всички се обичат!

На добър час!

Екип на AstroLife 

Ако желаете да изготвим за вас личен светски или транзитен хороскоп, моля поръчайте тук: http://astrolife.bg/horoskopi/lichni-svetski или http://astrolife.bg/horoskopi/tranziti.